A Forum for all Vampires!
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Вампирите - в търсене на истината

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Роуз Хатауей
Runaway
avatar

Female Taurus Pig
Брой мнения : 126
Birthday : 16.05.1911
Join date : 01.04.2010
Age : 106

ПисанеЗаглавие: Вампирите - в търсене на истината   Пет Апр 02, 2010 10:38 pm

Вампирите - в търсене на истината






Из mystique.com.ru

Под "вампири", в областта на науката, най-общо е прието да се разбира по-специален вид прилепи от семейство "Desmodontidae" (Desmodontidy), което живее само в тропиците на Южна Америка. В нощната тъмнина те тихо долитат до спящи човек или животно, надвисват над него, допълнително приспивайки ги с повеят на топъл въздух от крилата си. След това с острите си като бръснач зъби, прилепът леко срязва тънък слой на кожата и нежно-нежно и абсолютно безболезнено облизва кръвта, която не се съсирва заради антикоагуланта в слюнката му.

Само на сутринта по кървавите ивици по врата на коне или по своите собствени крайници, пътешествениците разбирали за присъствието на вампири.

Ние, разбира се, ще говорим за вампирите- хора, но не за филмовите, които са изградени от голяма доза мистицизъм и глупост, а тези, на които се приписва ролята на безпощадни нощни кръвопийци.

През 1989г. , във вестниците се мярнало съобщението, че в Париж е кръстено момче от известния род на Дракула, който се счита за род на вампири! Свещеникът сериозно се притеснявал дали бебето няма да го боли от свещената вода. Не, не го боляло. Освен това Влад Дракула не е вампир, с "злите сили" не е известен да се е занимавал, въпреки че е известен с жестокостта си.

Между другото, американците, от които и започнала филмовата сага за Дракула (заснети са десетки филми), научили за него необичайно късно и деформирано. Вампирът Дракула е измислен от писателя и театрален импресарио от Ирландия, Б. Стокър (1847-1912), в неговия роман "Дракула" (1897).

За Влад Дракула има много исторически извори и в нито един от тях той не е описван като вампир. Дори и тези стари описания понякога са чисто литературно приказни. Исторически, когато Византия, под ударите на кръстоносците, е загубила предишната си власт, Влад Дракула започва да отблъсква турците, които се възползвали от слабостта и започнали да завземат територии, българската включително.

В този период и се появява на сцената, защитникът на Румъния, Влад Дракула (син на дракона). Той не е встъпвал в големи битки, но унищожавал така турските войски, че всявал ужас у врага с коловете, на които били надявани все още живите турски войници.

Впрочем, Дракула е единичен случай, а как въобще е възникнала легендата за вампирите (или по други места както ги наричат - упири) , които стават от гробовете си през нощта и нападат живите хора?

Съществуват различни обяснения за възникването на легендата: хората, които се губели в горите, понякога били нападани от членестоноги, облаци от комари, кръвосмучещи паразити, пиявици, които ги обезкръвявали. Но дали все пак понякога не са се сблъсквали и с вампир-човек?

Античният писател Марсел Сидетски (Древен Рим, II в.) още тогава приемал, че може да става въпрос за някакво заболяване. Според друга версия са виновни наркотичните вещества, съдържащи се в билковите смеси, ползвани от практикуващите магьосничество. Има и версия за заболяване, свързано с липсата на пигмент, когато човек абсолютно не може да устои на ярка светлина на деня. И - така нататък.

Най-убедително изглежда предположението за хора, които поради една или друга причина, са паднали в летаргичен сън или в състояние на клинична смърт, и са погребани живи.

Представете си (въпреки че това може би е страшно да се представя), че вие, като, да речем, във филма "Бягство" (САЩ), сте погребани живи в гроба. И така, иска ви се да живеете! Просто да живеете! И човекът, трескаво се опитва да избяга. Често се случва нищо, до смърт от задушаване, от глад, от страх. Но понякога, погребаният е в състояние да постигне невъзможното - маха се!

Грозни примери на такава тема с удоволствие "колекционирал" признатият за бащата на литературата "ужасите" американски писател Едгар Алън По (1809-1849). Да си представим обаче психическото състояние на човек, който полуобезумял в гроба, всепак излиза на свобода.

Не толкова много хора през онези години в далечното минало са били свободни от религиозни и мистични суеверия и са знаели какво е това клинична смърт или летаргичен сън. Хората приемали, че всеки, който е излязъл от гроба се превръща във вампир. Излязлият от гроба си човек наистина вярвал, че той е мъртъв. Но, волю неволю, искал да се срещне със семейството и приятелите си, тези, на които е държал и е приемал, че държат на него, може би, за да търси помощ.

Да ги посети по време на деня? В далечното минало това е равносилно на самоубийство. Да дойде през нощта? Но тогава пък съвсем никой не го разбира, заради наложените суеверия и страх у хората да не бъдат нападнати и убити от "мъртвеца". Така че, осъзнавайки, че той е сам, възприемайки себе си като "мъртъв", човекът съвсем се вживява в страховете и предразсъдъците си: започна да се държи като истинско "зомби", за да извършва "програма", наложена му още от детството му чрез вярата и суеверието - става вампир, защото винаги са го учили, че човек, който е излязъл на свобода от гроба си, задължително е вампир и се нуждае от кръв, за да живее. Под страх от собствената си смърт, човекът се е опитвал да си набави кръв.

До колко е реална е тази печална версия?

Ето няколко разказа, взети от старинна книга на един лекар и преводач Поликарп Пузин (1834) за предразсъдъците. Според един от тези разкази, в края на XVI век в Бохемия, близо до селото Кадам, се появил уж мъртъв пастир. Той се вясвал през нощта и викал имената на някои от своите приятели. И просто от общата заразна болест по онзи край, след това, още няколко души са умряли.

Ужасените селяни решили, че за всичко е виновен първият мъртвец и се отправили към гробището, за да направят това, което са ги учили, че се прави в подобни случаи за справяне със злите сили- да забият кол от трепетлика в "мъртвеца".

Изкопали някакъв гроб и някакво тяло било приковано към земята с кола. На следващата вечер обаче "мъртвецът" отново се появил, плашейки много от добрите стари дами, както и няколко други души. Тогава бил хванат. Решили да го изгорят и така и сторили. "Мъртвецът" се борил, когато започнал да гори, крещял ужасно, от него текла кръв. След като го изгорили, той вече не се появил.

Има много такива истории, които описват подобни събития, които действително са се случили. П. Пузин описва един такъв, развил се в Сърбия, където умира един стар човек, който, обаче, три дни след смъртта си през нощта отишъл при сина си и го помолил да му даде да яде. Синът му дал храна. Старецът я изял с добър апетит и си тръгнал, без да каже нито дума.

Правителството научило за това и изпратило хора да разследват случая. Преглеждали гробовете и установили, че старецът все още има отворени очи, червена кожа, естествено дишане, но, обаче, е неподвижен, като мъртъв човек...

В такъв случай съветът е, че трябва спешно да се свърже с лекар, реанимация, но, уви, вижданията и практиките, които се някога са били наложени, са били доста различни. Дървеният кол - това е било приемано за единственото "лечение" на обществото от вещици и зли духове.

Пузин съобщава и за други случаи. И със същия фатален изход. Например, в Унгария преди някой и друг век, докато е бил на работа селянин на име Арнолд случайно бил смачкан от вагони. Решили, че е мъртъв, погребали го по всички правила, но след това, подобно на горните два случая, хората решили, че починалият мисли зло на хората и се е превърнал във вампир. Тогава започва обикновено убийство (разфасовали го да проверят дали е вампирясал): Арнолд показвал всички признаци на вампиризъм. Тялото му е прясно, косата, ноктите растат, също и брадата, а и вените са пълни с кръв, която капела от тялото в гроба му.

Местният съдия, който е бил произведен да извърши аутопсия, бил пресметлив човек и решил да се последва обичая, разпоредил да се забие остър кол в сърцето на Арнолд, който извикал страшно (вик може да се изтръгне и от мъртво тяло поради внезапно притискане на гръдния кош). След това му е отсечена главата му и е изгорен, за да се приеме, че вече не е вампир.

Обърнете внимание, че в разказите на съвременните мистици, които имат претенциите да са абсолютно доказани, често не се споменават дати, места и конкретни имена. Въпреки това, ако се потърси (което на мистиците не им харесва, защото често води до разобличаване на техни лъжи), в литературата все пак може да се намери по-прецизно датиране на всички тези, на пръв поглед, напълно немаркирани събития.

Един от източниците е вестник "Куриер за вас" (4,1991), на сп. "История" (Франция):

"През 1725 войводата Градански е бил принуден да изпрати отряд от войници, който да освободи словашки село Кислов от... инвазия на вампири."

Посланието, което той изпраща до Белград, се съобщава, че убийствата на 9 селяни се приписват на Петър Плогожович, който е починал много преди тези трагични събития, на възраст от 62. Всички 9 от жертвите са били съседи Плогожович. Воеводата в посланието му заяви, че Плогожович е възкръснал от мъртвите и през нощта заставал до гърлото на жертвата, като всички ги изсмуквал до последната капка кръв.

Убиецът го търсили цяла седмица, но така и не го намерили. Със заповед на управителя решили да се отвори гроба на Петър Плогожович. През това време отново било извършено убийството. Властите побързали да отворят гробницата веднага на следващата сутрин. Ковчегът е изкаран на повърхността и му вдигат капака. Ужасени, войниците видяли трупа на Плогожович, засипан с кръв от главата до петите.

Трупът бил подпухнал от кръвта. струйки кръв били изтекли от устата му, а очите на мъртвеца светели все едно е жив. Присъствалият при отварянето на гроба лекар заявил, че Плогожович е мъртъв, а покойният се оказал "жив мъртвец." Следвайки старата вяра в сърцето му е забит дървен кол, а самият труп на Плогожович е бил изгорен, като и за по-голяма сигурност, пепелта му била разпръсната от вятъра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Вампирите - в търсене на истината
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Blood Addiction :: Вампирите :: Всичко за Вампирите-
Идете на: